Струва си да се обърне внимание на храстите от рода Pieris Pieris. В Полша се отглеждат два от вида му - японският пиерис P. japonica и цветният пиерис P. floribunda. Те винаги са зелени храсти, които цъфтят тук в началото на пролетта и през пролетта. Японският пиерис достига височина до 3 м и расте на ширина (до 2-4 м). Младите издънки са зелени и голи, а по-старите са покрити с кафява люспеста кора. Типичният вид е украсен с млади листа с кафяво-червен цвят, които избледняват с времето. Цветовете, събрани в плътни надвиснали метлици, са снежнобели и се появяват много рано. В западна Полша, особено във Вроцлав, те вече се развиват в началото на февруари и март.Има много разновидности в отглеждането, най-ценните са: „Variegata“, „Montain Fire“, „Red Mill“ и „Scarlett O’Hara“.
Вторият вид, култивиран в Полша, е цветният пиерис. Това е бавнорастящ храст, достигащ до 1,5-2 м. Цветовете му се развиват малко по-късно от японския пиерис - в края на април и май. Отглеждат се две разновидности: "Forest Flame" и обилно цъфтящият "Millstream".
Pierises растат добре на полусенчести места , където се чувстват най-добре засадени в групи с други растения, винаги зелени. Те изискват добре овлажнени, хумусни почви с високо съдържание на органични вещества и кисела реакция. Земята около тях трябва да се покрие с добре разложена борова кора. Най-добре се отглеждат в югозападната част на страната. В други сфери изискват позиции от т.нар микроклимат - защитен от мразовити сухи ветрове. През зимата храстите трябва да бъдат защитени с ефирен нетъкан текстил.В години с малко валежи те изискват системно поливане, тъй като са много чувствителни към суша.
Ние ги размножаваме любителски чрез наслояване: през пролетта издънките се навеждат към земята и се покриват с влажен торф или разложена кора и дървени стърготини. Слоевете се вкореняват в рамките на една година. Възможно е и възпроизвеждане чрез засяване на семена, които събираме през септември. Най-добре е да берете цели плодове, които ще се отворят по време на сушенето. Семената се засяват през зимата или рано напролет в сандъчета, поставени в отопляеми помещения. Поникването отнема около месец. Разсадът първоначално е много малък и изисква многократно ватиране и презасаждане.
