Endywia Cichorium endivia L. е листен зеленчук, тясно свързан с марулята. Ядливата част са листата с характерен леко горчив вкус, които превишават хранителната стойност на листата на марулята, тъй като съдържат повече витамин С и минерали. В зависимост от ботаническия сорт, формата на листата на ендивията варира. Къдравата ендивия има силно назъбени, къдрави листа, докато ескаролата има гладки листа, понякога леко подрязани.
У нас ендивията е доста малко познато растение. Вероятната причина за това е леко горчивият вкус на този зеленчук. Все пак нека не забравяме, че веществата, които придават горчив вкус на листата на ендивия или цикория, имат допълнителен, благоприятен за здравето ефект.
Яденето на листа от ендивия има положителен ефект върху нашите храносмилателни процеси.Съдържат още калиеви, калциеви и железни соли, лесноусвоими протеини и захари, както и витамини от група В и провитамин А. Съдържанието на витамин С е средно 40-50 mg / 100 g прясно тегло, докато в марулите обикновено е до 30 mg / 100 g. Ендивия се консумира предимно сурова, така че запазва пълната си хранителна стойност
Отглеждането на ендивия не е много трудно, защото е много подобно на отглеждането на маруля. В много европейски страни се отглежда предимно за късна есенна и зимна реколта, тъй като понася добре студове. Краткият вегетационен период (приблизително 90-110 дни) позволява култивиране преди или след културата. Има доста високи нужди от вода поради сравнително малката коренова система.
Дефицитът на вода се отразява неблагоприятно на добива и вкуса на листата на ендивия, които стават по-горчиви. От своя страна излишната вода може да причини прекомерно заболяване, напр.мокро бактериално гниене. Важно при отглеждането на ендивия е и мястото, което трябва да е светло и слънчево. Отглеждайки се на сянка, ендивията има тенденция да образува рехави розетки с удължени листа.
Ендивия може да се отглежда през пролетта и есента, главно от разсад, но също и от сеитба. Поради ниските топлинни изисквания силно се препоръчва есенно отглеждане. Допълнително предимство на късното отглеждане е, че можем да събираме ендивии последователно, ако е необходимо, дори през декември.
Пролетното отглеждане може да бъде рисковано,тъй като ендивията, като едногодишно растение с дълъг ден, понякога избухва преждевременно на издънки на съцветия. Появата им значително намалява хранителната стойност. В зависимост от сорта, поникването на издънките става между 11-12 седмици при сортове, по-чувствителни към продължителността на деня (започвайки от сеитбата на семената). По-устойчивите сортове, като "Калинка", "Натача", "Ексел", "Цигал", създават издънки през 14-16-та седмица от отглеждането.
За да премахнете излишната горчивина от ендивията, избелете я преди прибиране на реколтата. Това третиране включва прекъсване на светлината от растящите растения. В резултат на това се намалява съдържанието на горчиви вещества и хлорофил в листата на ендивията. Те стават по-крехки и деликатни, с жълто-зелен цвят. За съжаление избелените ендивии са по-малко издръжливи и съдържат по-малко хранителни вещества.
