Ананас Bromeliaceae, известни като bromeliads, са растения с уникална стратегия за оцеляване и биология. Техните многобройни видове са известни като саксийни декоративни растения с листа и цветя, образуващи оригинални съцветия. Това е голямо ендемично семейство от Южна и Централна Америка, което се характеризира с щадящо управление на водите, предимно епифитни видове. В естествени условия бромелиите се размножават от семена или вегетативно. Тези, размножени от семена, цъфтят след 4-5 години. При почти всички ананаси образуването на съцветие означава край на растежа и живота на издънката (ролята на издънка се поема от страничните издънки, които се появяват по време на или непосредствено след цъфтежа).Традиционните методи за размножаване на бромелии зависят от относително късната зрялост (т.е. цъфтеж) на тези растения, поради което те се възпроизвеждат в производствен мащаб само в in vitro култури.
Сред многобройните видове бромелии много впечатляват с оригиналните си шипови съцветия. Те са украсени не само с цветя (опрашвани в природата от колибри), но и с контрастни цветни шушулки. Едно от най-великолепните съцветия сред бромелиите, отглеждани в апартаменти, се намира в рода Aechmea. Високите паникулирани съцветия имат междувидови хибриди - в "Del Mar" и "Blue Rain" те са изключително декоративни, червено-бяло-сини, изключително издръжливи (издържат 5-7 месеца). Интересни съцветия се характеризират и с сортове, получени от A. fasciata. Цветовете им са сини, скрити дълбоко сред розови, бели или червени наноси. Тези хибриди също са украсени с твърди сиво-зелени и тигрови листа.
Най-голямата група от сортове с декоративни съцветия принадлежи към рода Guzmania. По правило те имат повдигнати съцветни издънки до 50 cm, с хипофизни жлези в много цветове: зелено, жълто, оранжево, червено и розово (те често са двуцветни). Оригиналната форма е предимство на съцветията на Guzmania conifera, които приличат на червени и жълти конуси. Също толкова атрактивни червени прицветници с контрастни бели върхове също имат "El Cope" и "Paulina" - разновидности на G. lingulata.
Tillandsia е най-многобройният род сред ананасовите растения. В отглеждането се срещат предимно сортове със сплескани лилаво-розови съцветия и големи лилави цветове, каквито има при T. cyanea (при T. wagneriana съцветията са по-големи и разклонени). Тънките и най-често разклонени шипове се създават и от сортове от рода Vriesea (предимно червени и златни, по-рядко зелени). Някои видове имат чисто зелени листа, докато при други фонът на съцветията е листа, украсена с тъмни напречни ивици.
Видове с декоративни листаСред бромелиевите напоследък се появиха много нови разновидности с ефектни листа, повечето от които от рода Vriesea и Neoregelia. Розетки от твърди дъговидни листа радват с богатството на шарки и цветове. Те често достигат внушителни размери. Такива великолепни растения се показват най-добре сами (като самотни растения). Тяхното красиво подредено подреждане на листата се вписва прекрасно в модерния интериор. Розетките на Neoregelia създават отчетлива фуния от равномерни листа с възхитителни цветове и шарки. Някои са на петна, други имат ивици по листата, а някои са гладки, но с постепенно променящи се цветове. Допълнителен цветен акцент е свързан с цъфтежа. Този оригинален вид бромелия има почти невидими съцветия, скрити дълбоко във фуния, образувана от листа. Скривалището им обаче е указано от наситено оцветения център на розетата. Това обезцветяване се появява само по време на цъфтежа и продължава няколко седмици след цъфтежа на растението.Интересно е, че при някои сортове само частта от листа, която е по-близо до основата, може да бъде оцветена, докато върхът остава зелен. При други сортове се оцветяват само най-младите листа. Големите Vriesea розетки могат да растат до почти 1 m в диаметър. Подобно на неорегелията, те променят цветовете си, но шарките им, обикновено неправилни ивици и ивици, са най-често разположени през листата. Интересен род от семейството на ананасовите е и Cryptanthus, който има малки плоски розетки, прилепнали към земята.Тези многоцветни растения с интересни шарки по листата са перфектни почвопокривни растения.
Сред растенията с декоративни листа си струва да споменем добре познатия ядлив ананас Ananas comosus. Високите розетки, които могат да започват с листна струя, отрязана от плода, са съставени от дълги и тесни, ясно назъбени листа. Най-красивите са растенията от сорта Variegatus с бели и розови листа.
Отглеждането на повечето бромелии не е трудно.Условието за успеха му е да се осигури на растенията достатъчно висока температура и влажност на въздуха. По правило не трябва да е по-студено от 15-16 ° C. Повечето видове и сортове от рода Vriesea, Guzmania, Neoregelia и Cryptanthus предпочитат постоянна температура от 18-22 ° C, която лесно се поддържа в нашите отопляеми апартаменти. Други (включително Aechmea и Tillandsia) трябва да растат през лятото при 22-29 °C, докато през зимата са в латентно състояние при 17-19 °C.
Бромелиите са видове, които абсорбират вода главно през листата , поради което се нуждаят от много влага във въздуха. Брадата плитка е особено чувствителна към липсата му. Почвената влага обаче е по-малко важна - по-добре е растенията да се поливат умерено и да се пръскат обилно и често. Много таксони, като Guzmania и Vriesea, могат да растат добре при недостиг на светлина, докато тези с обезцветени листа се отглеждат по-добре на добре осветени (но не слънчеви) места. Тогава стават видими антоцианините, т.е. пигментите, които предпазват листата от излишната светлина.
Особена група са растенията, които не понасят отглеждането в саксии (най-често тиландсии). Те са прикрепени например към клони на дървета, увити в мъх сфагнум. Човек може да отглежда много растения от различни видове, които ще ни дадат заместител на тропическите гори. Такива растения ще се чувстват най-добре в домашна оранжерия или т.нар. прозорец с цветя.
