Опитните градинари обикновено нямат проблем с отглеждането на рододендрони, но за любителите първите им опити да поддържат тези красиви храсти често се провалят.Хедър растенията, които включват рододендрони, имат специфични, диференцирани и доста различни изисквания за култивиране от другите групи растения. Как да ги срещнем?
При естествени условия растенията от пирен се адаптират към растеж в райони, които са доста бедни на хранителни вещества, но с кисел субстрат, така че трябва да им се осигури рН на почвата от 4-5,5. Повечето рододендрони предпочитат почва, която е постоянно влажна, пропусклива и богата на органични вещества.
Кореновата система на рододендроните е плитка и се състои от множество, много фини корени. Тези корени растат в земята на малка дълбочина, но се разпространяват настрани.Следователно изкопаната дупка за растенията не трябва да е дълбока (30 до 40 см са достатъчни), но трябва да е широка, поне 3-4 пъти по-широка от кореновата топка на засадените рододендрони.
Изкопаната почва се смесва с кисел торф и компостирана борова кора и едва след това растенията се засаждат в така подготвения субстрат. На алкални почви е най-добре напълно да замените почвата, изкопана от дъното, със субстрат за растения от пирен. Твърде тежките почви трябва да се разхлабят с добавяне на пясък.
Преди да извадите растенията от саксиите, те трябва да бъдат добре напоени.Най-лесният начин е да поставите растенията с контейнерите в съд с вода за 20-30 мин.След като отцедите излишната вода и внимателно извадите растенията от саксиите, ако бучката силно се опипва и сраснала, може леко да се наруши (подрязва се с ножица) в основата.Това ще позволи на рододендроните да се вкоренят в земята по-бързо и да пуснат корени.
Когато поставяте растенията в ямата, внимавайте да не повредите доста тежката коренова топка. Не забравяйте никога да не купувате рододендрони от т.нар гол корен, т.е. без плътна коренова топка. Такива рододендрони няма да се хванат. Растенията се засаждат на същата дълбочина, на която са расли в контейнери или в земята (в случай на растения за гласуване).Почвата около растенията се притиска леко с ръце и се полива обилно.
Повърхността на почвата около растенията трябва да се мулчира с няколко сантиметра компостирана борова кора.Това намалява изпарението на водата от почвата, намалява заразяването с плевели и предпазва кореновата система от замръзване.В допълнение, мулчирането с борова кора повишава съдържанието на органична материя в почвата и предизвиква нейното подкиселяване.
Докато растенията не се вкоренят добре (т.е. около 2 години), не трябва да се торят. Подхранването веднага след засаждането и прилагането на твърде високи дози торове са една от най-честите причини за загиване на рододендроните.През първите години на отглеждане рододендроните трябва да се поливат систематично, за да се предотврати изсъхването на субстрата. Храстите растат добре, когато почвата е постоянно леко влажна, но след като се установят добре, по-кратките сухи периоди преминават без много щети.
Защо има кафяви петна по рододендроните?
Недостигът на минерали (калий, бор и фосфор) е честа причина за неправилни петна, пожълтяване на тъканите между вените и покафеняване на листната петура. Измръзванията на растенията и различни гъбични заболявания, като фитофтора, също се проявяват чрез покафеняване и падане на листата.
- обяснява експертът Anna Błaszczak
Най-доброто място за отглеждане
Намирането на подходящо място за тях е един от важните фактори, определящи успеха на отглеждането на рододендрони.Тези растения се справят най-добре на уединени, защитени, частично сенчести и постоянно влажни места, за предпочитане близо до високи дървета като борове, ели или дъбове.Ако имаме избор на място в задната част на къщата, пред фасадата и улицата, нека изберем първото.
Отглеждането на рододендрони се благоприятства от специфичен микроклимат, създаден от иглолистни дървета и храсти. Тези растения не само предпазват рододендроните от вятъра, но и отделят фитонциди, а разлагащите се игли подкиселяват субстрата, напр. обогатяване на почвата с хумус
